Парите от Европа: Какво получава България от европейски фондове?
Автор: Царски Пищови
Една от темите, която неминуемо се коментира, когато говорим за Европейски съюз (ЕС) и Еврозона e Европейските фондове. Темата вълнува гражданите, защото касае както финансовите постъпления в страната, така и въпросите за контрол, приоритети и ефективност.
Основните въпроси около финансирането от Европа са следните: Как и защо получаваме тези пари? Защо понякога не се финансират важни за страната проекти? Има ли общо приемането на еврото с европейските програми? Кой контролира дали парите от еврофондове са изхарчени по предназначение? Обвързан ли е българския държавен бюджет с европейския? Ако приемем еврото, ще можем ли пак сами да определяме приоритетите на страната и да гласуваме сами бюджета си?
Откъде Европа има пари за еврофондове?
Накратко, всяка държава-членка на ЕС внася определена сума в бюджета на съюза, като тези пари в последствие се използват за постигане на предварително заложени цели (плащане по програми) и текущи разходи.
Европейският съюз преразпределя средства, внесени от страните членки всяка година. Самите държави получават тези средства от данъци – т.е. от икономическата активност на своите граждани и компании.
От 2007 г. до януари 2025 г. България е усвоила 32 милиарда лева по Европейски програми - това е близо 4 пъти повече от внесената от нас сума в общия бюджет на съюза. Годишната ни вноска е около 500 милиона лева, а получаваме около 2 милиарда по различни програми. Вноската на всяка държава се калкулира на база икономически показатели като БВП.
Какво са Европейските фондове и как се разпределят?
Европарите, или Евросредствата, са целеви средства, предоставени от ЕС по т.нар. Европроекти. Те финансират конкретни програми в държавите-членки в области като инфраструктура, образование, здравеопазване и социални услуги. Парите за европейските проекти идват от бюджета на Европейския съюз, който се финансира от вноските на държавите-членки.
Европроектите се изпълняват в 7-годишен програмен период, който дефинира дългосрочните цели за страните-членки.
Съществуват два вида фондове - структурни и кохезионни.
Структурните фондове са два - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейски социален фонд (ЕСФ). Те се фокусират върху намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия в регионите на ЕС.
Кохезионният фонд е един и финансира големи инфраструктурни проекти в областите на околната среда и транспортните мрежи, като фокусът на фонда са държави с БВП под 90% от средното за ЕС - такива са България, Румъния, Унгария и Полша.
Как се получават средствата от ЕС?
След обявените от ЕС цели за даден програмен период, всяка държава-членка на ЕС определя кои проекти са важни за нея и кандидатства по определена програма - след това се преценява кои проекти ще бъдат финансирани в програмния период, кои - не и по кои все още предстои допълнителна работа (например, промяна в законодателството или в заложените критерии). Или накратко:
В началото на всеки програмен период, ЕС определя общите цели и бюджета за фондовете.
Държавите-членки (местни власти, неправителствени организации, бизнеси и др.) разработват проектни предложения, които отговарят на критериите на съответната програма.
Одобрените проекти получават финансиране и реализират целите си. През целия процес те следва да докладват за напредъка и разходите.
След завършване на проекта се представя окончателен отчет, който се оценява от управляващия орган (различен при различните проекти).
Кой контролира дали парите са изхарчени по предназначение?
Изразходването на Евросредствата в България може да бъде проследено от Сметната палата и Агенцията за държавен финансов контрол. Те трябва да се отчитат на институциите, които ги управляват – например за БДЖ това е Министерството на транспорта. Ако има злоупотреби, Брюксел също може да се включи в проверките. При съмнение за злоупотреби с европейски средства може да се сезира Европейската прокуратура (създадена през 2021 г.), която има представители във всяка европейска държава.
Разпределението на евросредствата се управлява от национални органи под наблюдението на Европейската комисия. В България Министерството на финансите и агенции за управление на фондовете (Фонд на фондовете) са отговорни за наблюдението и разпределянето на средствата.
В какво са инвестирани парите, получени от ЕС?
Най-много средства по европроекти на национално ниво са изхарчени в големите общини - София, Пловдив, Бургас. Инвестициите от ЕС в България са основно за инфраструктура (пътища, магистрали, метростанции), образование, околна среда и здравеопазване.
Примери за проекти, реализирани по европрограми:
Разширението на метрото в София
Обходният път на гр. Бургас
Водоснабдителна и канализационна мрежа в Пловдив
Магистрали: АМ “Струма”, АМ „Калотина-София“
Модернизация на пътната инфраструктура в цялата страна
Третиране на битови отпадъци в София, Варна, Пазарджик, Благоевград.
Има ли значение валутата за получаване на финансиране от Европа?
Валутата на държавата-членка, кандидатстваща за финансиране, няма значение. Критериите за финансиране на определен проект зависят от заложените в програмни период цели, законодателството на държавата, както и очакваните от проекта резултати.
Обвързан ли е бюджетът на България с този на Европейския съюз или Еврозоната?
Бъджетът на България не зависи пряко от този на ЕС. Държавният ни бюджет е описан в Закона за държавния бюджет, който се гласува от Народното събрания всяка година. Той показва какви са нуждите на държавните структури и приоритетите на правителството. В основния бюджет на България е заложена вноската към Европейския съюз, а в разширения са включени проектите, които са одобрени за финансиране по Европейските фондове.
Кога може да се откаже финансиране по проект?
Финансирането по европейските програми е обвързано със сближаването на държавите не само по икономически и социален критерии, а и от юридически. Законодателството в държавите-членки все повече си прилича, като европейското законодателство има голяма тежест при решаването на юридически спорове. Финансирането на проектите на всяка държава-членка е обвързано с приемането на определени законови промени - именно липсата им може да е причина за загуба на финансирането.
