Какви са най-честите спекулации около еврото?
Автор: Мартин Паскалев
Дебатът за приемането на еврото в България често е придружен от множество страхове, митове и спекулации. Докато някои опасения са основани на реални икономически фактори, други се разпространяват без достатъчно фактически доказателства. В тази статия разглеждаме най-честите твърдения, свързани с въвеждането на еврото, и проверяваме доколко те са оправдани.
Еврото ще предизвика инфлация и животът ще поскъпне драстично
Една от най-разпространените тези е, че приемането на еврото ще доведе до рязък скок в цените на стоките и услугите. Въпреки че този страх се разпространява широко, няма сериозни основания да се очаква драстична инфлация. Самото въвеждане на еврото не означава автоматично повишение на цените – те зависят от множество фактори като държавна политика, икономическа стабилност и международни влияния. Тоест, ако настъпи икономическа криза, тя по-скоро би била резултат от неправилни решения на политическия елит.
Неправилно е твърдението, че цените ще се удвоят само защото курсът на лева към еврото е 1.95583. Например, ако един хляб струва 2 лв., след прехода цената му ще бъде 1 евро, а не 2 евро. Единственият реален риск е т.нар. „ефект на закръглянето“, при който търговците могат да закръглят цените нагоре. За да се предотврати това, законодателството предвижда мерки като показване на цените в двете валути. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.
Ще загубим паричния си суверенитет
При влизане в еврозоната България ще получи право на глас в Европейската централна банка (ЕЦБ), а управителят на Българската народна банка (БНБ) ще стане част от Управителния съвет на ЕЦБ. В този съвет управителите на банките от на петте най-силни икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) имат право на 4 гласа, а управителите на останалите държави от еврозоната разполагат с общо 11 гласа при гласуване. Гласовете между управителите на банки се разпределят на ротационен принцип, като ротацията се осъществява на всеки месец. Това означава, че България ще има пряко участие във вземането на решения за монетарната политика.
С влизането на България е Еврозоната ЕЦБ няма да може да се намесва директно в изготвянето на държавния бюджет, но ще влияе върху него чрез регулации и механизми за контрол. Например, според Пакта за стабилност и растеж, бюджетният дефицит на държавите-членки не трябва да надвишава 3% от БВП, а държавният дълг трябва да бъде под 60% от БВП. Това означава, че България ще трябва да поддържа фискална дисциплина, но няма да загуби автономията си в управлението на бюджета. Това намалява тежестта на твърдението, че след отпадането на фискалните рестрикции на валутния борд България ще се впусне в безразборно теглене на заеми.
Ще финансираме дълговете на другите държави
Този мит произтича от неразбиране на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който е фонд за финансова подкрепа на страни от еврозоната в случай на кризи. Факт е, че всяка държава членка внася определена сума в бюджета на съюза. Предварителните оценки показват, че България ще допринесе с 7,29 млн. евро, разсрочени за 12 години.
Важно е да се отбележи, че решенията за отпускане на средства от фонда се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети, като всяка държава има право на глас. Освен това, тези средства не се раздават безвъзмездно, а се отпускат като заеми с условия за връщане и лихви.
Еврото ще доведе до криза като в Гърция
Често се твърди, че България ще изпадне в криза като Гърция, ако приеме еврото. В действителност обаче двете държави имат съвсем различни икономически показатели. Гръцката криза бе причинена от лоша фискална политика и прекомерен държавен дълг. Например, през 2000 г. гръцкият държавен дълг е цели 103% от БВП, докато България днес има едва 24,6%, което е вторият най-нисък дълг в ЕС.
Дори през 2024 г. гръцкият дълг остава най-висок в ЕС – 158,2% от БВП, докато България продължава да поддържа стабилни публични финанси. Това означава, че няма икономически основания да очакваме същите проблеми, които засегнаха Гърция.
Припомняме, че една от основните причини за тежката икономическа криза в Гърция през 2010 г. е това, че гръцкото правителство е манипулирало статистиките за бюджетния дефицит, за да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната. Именно това води до финансова нестабилност.
Еврото ще доведе до инфлация като в Хърватия
Хърватия също се посочва като пример защо България не трябва да приема еврото. Приела еврото през 2023 г. Хърватия е с най-висока инфлация в еврозоната към януари 2025 г. – 5,0%.
Въпреки това, ако сравним с държави извън еврозоната, ще видим, че Унгария (5,7%) и Румъния (5,3%) имат още по-висока инфлация. Същевременно страни от еврозоната като Литва (3,4%), Гърция (3,1%) и Словения (2,3%) отчитат по-ниски стойности от България (3,8%). Това показва, че членството в еврозоната не е автоматично свързано с по-висока инфлация.
Инфлацията е комплексен икономически феномен, който зависи от множество фактори – цените на енергията, икономическия растеж, производителността, фискалната политика и др. В случая с Хърватия, икономисти посочват като основни причини бързият ръст на БВП и доходите, съчетан с липса на съответно нарастване на продуктивността и отказ на правителството да въведе необходимите данъчни и фискални реформи.
(Източник: Евростат)
Евентуален разпад на еврозоната ще се отрази зле на България
Сценарият за разпад на еврозоната звучи драматично, но е важна част от аргументацията срещу еврото. Според някои, ако това се случи, България ще е по-гъвкава, ако запази лева и просто прекъсне фиксирания курс към еврото и се “прикачи” към друга по-стабилна валута.
На практика обаче левът вече е обвързан с еврото, а българската икономика е тясно интегрирана с тези на страните от еврозоната. Следователно, всякакви сътресения в еврозоната ще засегнат България – независимо дали сме въвели еврото официално или не. Разпадането на еврозоната би било неблагоприятен шок за страната във всеки сценарий.
Moже ли да има референдум за еврото?
Според договорите на Европейския съюз, всички страни членки са задължени да приемат еврото, след като покрият икономическите и правни критерии. България вече е член на Европейския валутен механизъм (ERM II) – един от задължителните етапи преди въвеждането на еврото.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите, референдум може да се провежда само преди ратификацията на международен договор. А чл. 85, ал. 3 от Конституцията постановява, че вече ратифицирани договори могат да се изменят или денонсират само по начина, определен в самите договори. Тоест, референдум за еврото след влизането на България в ЕС не е допустим по закон.
Все пак е важно да се отбележи, че няма краен срок за присъединяване към еврозоната. Няма срок и за присъединяване към Европейския валутен механизъм (ERM II) - всяко правителство само решава кога да направи тази стъпка. Затова държави извън еврозоната, които не са част от Европейския валутен механизъм, като Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Румъния наиситина не са задължени да приемат еврото дори и да покриват останалите икономически критерии. България обаче вече е членувала в Европейския валутен механизъм за период от поне две години, затова страната ни е задължена да приеме еврото щом покрие и останалите критерии.
Дания и Швеция не ползват евро, значи и България не е задължена
Наистина, Дания и Швеция са провели референдуми, в които гражданите са се обявили против въвеждането на еврото. Но ситуациите в двете страни са значително различни от тази на България.
Дания разполага с официално изключение (опция за неучастие), договорено още при подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г. Това ѝ позволява да бъде в ERM II без да е задължена да въвежда еврото.
Швеция, от своя страна, формално е задължена да приеме еврото, но на практика избягва това, като не се присъединява към ERM II – условие за членство в еврозоната.
България няма нито клауза за изключение, нито възможност да „замрази“ процеса, защото вече е в ERM II. Това прави пътя към еврото неизбежен, след изпълнение на необходимите критерии.
