Еврото в България: Митове, факти и икономически реалности
Автор: Марина Славкова
Един от най-честите страхове на българите, свързан с въвеждането на еврото, е рискът от обезценяване на парите и понижаване на покупателната способност. Притесненията стигат дори до крайности като твърдения, че еврото ще доведе до задължителна смяна на личните документи и "чипиране" на населението. Важно е да разграничим реалните рискове от спекулациите и неоснователните страхове.
Независим ли е левът и какво е валутен борд?
Икономиката на една държава е сложна структура от различни процеси, като много от тях могат да бъдат повлияни директно от държавата чрез политическите приоритети, данъчната политика и международните споразумения. През последните десетилетия държавите в световен мащаб стават все по-зависими една от друга, заради търговията със суровини или готови продукти. Стабилността на държавата и предвидимите политически решения спомагат за по-добра икономика, доверие на международните партньори, а и по-силна и стабилна местна валута.
Противници на еврото често спекулират, че левът е стабилна и независима валута. Това обаче не е напълно вярно. От 1997 г. българският лев е прикачен към немската марка, а впоследствие и към еврото. Това е т.нар. валутен борд и означава, че стойността на националната ни валута зависи пряко от Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавите от Еврозоната. Българската национална банка (БНБ) не отговаря за количеството левове в обращение, не определя лихвените проценти по кредитите и др. Така икономическата стабилност и международният имидж на България практически се влияят от външни фактори.
През последните години България е в спирала от избори, което само по себе си прави държавата нестабилна, а политиката - непредвидима. При независима валута това би понижило стойността на лева и би повишило цената на вносните продукти и суровини. Валутният борд, в който България се намира, е причината левът да се разглежда като стабилна валута.
Повече за това какво е довело да решението българският лев да бъде прикрепен към друга валута може да откриеш в статията ни за валутен борд.
Как влияе държавата на местната икономика?
Чрез данъчната си политика - Това е начинът, по който държавата определя и събира данъци от гражданите и бизнеса. Чрез промяна на данъчните ставки (например ДДС или корпоративния данък) може да стимулира или ограничи определени икономически дейности. По-ниските данъци насърчават инвестициите, докато по-високите увеличават приходите в бюджета, но могат да намалят потреблението.
Чрез монетарна политика - Това са мерките, които държавата или централната банка прилага за контрол на паричното предлагане и лихвените проценти. Например, ако инфлацията е висока, централната банка може да повиши основния лихвен процент, за да намали потреблението и заемите.
Чрез фискална политика - Тя включва разходите и приходите на държавата, като се отразява в бюджета. Чрез увеличаване на държавните разходи (например субсидии, помощи, държавни проекти) правителството може да стимулира икономиката. Обратно, при дефицит държавата може да намали разходите или да повиши данъците, за да балансира бюджета.
Чрез инвестиции в човешки капитал и инфраструктура - Това са дългосрочни политики, които подобряват условията за икономически растеж. Човешкият капитал се развива чрез образование, здравеопазване и квалификация на работната сила. Инвестициите в инфраструктура (пътища, енергийни мрежи, дигитализация) подобряват бизнес средата и конкурентоспособността на страната.
България сама ли избира паричната си политика?
В момента България е независима в данъчната си политика - това ще се запази дори при приемане на еврото. Законите, свързани с данъчно облагане, могат да бъдат променени в Народното събрание при приемане на бюджета за следващата година.
С влизането си във валутен борд, България губи възможността си да провежда самостоятелна монетарна политика, тъй като тя е свързана с наличието на валута в обращение - нещо, от което държавата ни се е отказала при прикрепянето на лева към немската марка.
Промените в основната лихва, обезценяването на валутата, както и част от инфлацията в страната са сред решенията на ЕЦБ, на които България в момента не можем да влияе. Това би се променило при приемане на еврото, тъй като вече страната ни ще може да излъчи официален представител в управителния съвет на Европейската централна банка.
Независимата монетарна политика може да се използва за намаляне на вредите от международни трусове и кризи, в същото време, при неправилно прилагане (принтиране на твърде много пари), може да доведе до периоди на хиперинфлация (1997 г., България).
Правилно приложена, монетарната политика може да направи една държава по-привлекателна за търговия: например, умишлено увеличаване на наличието пари в обращение с цел намаляване на стойността на валутата в международен план. В такъв случай изнесената продукция би била по-изгодна за купувачите, но вносните стоки биха били по-скъпи за населението.
България сама избира фискалната си политика и ще запази това право дори и след приемане на еврото. Фискалната политика е заложена в планираните от държавата разходи. Например: дали държавата субсидира определени сектори, за да поддържа цената ниска. При кризи този тип политики могат да окажат влияние върху икономиката относително бързо.
Инвестициите в човешки капитал и инфраструктура са дългосрочни политически цели, които също зависят от политиките на конкретната държава и приоритетите на управляващите. ЕЦБ не вмешателства в тези решения.
Какво означава приемането на еврото за българската икономика?
Икономиката, търсенето и предлагането на една държава се основават на сигурност и предвидимост. България и българските предприятия търгуват основно със страни от Еврозоната. Наличието на валутен борд (фактически правейки курса лева-евро непроменлив) спомага за по-лесното прогнозиране на разходи и по-малката волатилност на цените. За търговците това значи по-малко разходи и по-лесни уговорки с търговски партньори, а за потребителите - по-ниски цени и повече налични продукти и услуги.
Приемането на еврото няма да промени позитивните страни за потребителите, а ще помогне на търговците да си спестят таксите за превалутиране. През първия месец от приемането на еврото (период на двойно обращенив) ще имаме възможност да използваме и левовете си при пазаруване. В Закона за въвеждане на еврото са предвидени редица мерки за изкарване на лева от обращение като автоматично превалутиране на сметки от лев в евро, изплащане на заплати в евро и др. В период от година след въвеждане на еврото цените на стоките и услугите ще бъдат представяни и в двете валути.
Българската национална банка и защо контролът е важен
Спомняте ли си фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г.? Фалитът на КТБ е един от най-големите финансови скандали в България. Причините за срива на банката са комплексни и включват комбинация от лошо управление, съмнителни кредитни практики, политическо влияние и липса на адекватен банков надзор.
Ролята на БНБ в фалита на КТБ е ключова, тъй като тя е институцията, която трябва да регулира и контролира банковия сектор. В случая с КТБ БНБ не е упражнила ефективен надзор, което е позволило на банката да функционира в продължение на години, въпреки сериозните нередности, ниска ликвидност и риск за клиентите.
След стрес тестове, проведени от ЕЦБ няколко години по-късно, се оказва, че и други български банки не отговарят на критериите. Те биват принудени да държат повече пари в резерв, за да могат да обезщетят клиентите си при кризисни ситуации.
Според Закона за гарантиране на влоговете в банките всеки гражданин има гарантирани 196 000 лева за всичките си вложения в една банка. Това няма да се промени с приемането на еврото - Фондът за гарантиране на влоговете ще продължи да съществува с единствената разлика, че гарантираната сума ще се превалутира от лева в евро, както и сумите по банковите сметки в лева.
Договори, кредити и лихви: Крие ли рискове преходът към евро?
Когато говорим за ролята на ЕЦБ и БНБ в това България да има стабилна и адекватна парична политика, е важно да обърнем внимание и на друга тема, свързана с прехода към евро, а именно какво ще се случи с лихвите по кредити, договорите за наем и сметките за битови нужди?
Лихвите по кредитите биват фиксирани и плаващи - фиксираните ще останат непроменени, а плаващите ще зависят от политиката на банката, отпуснала кредита. В момента всяка банка сама определя индекс, по който изчислява плаващите лихвени проценти - може да бъде международен индекс като EURIBOR или да се калкулира на база на различни показатели като количеството левовите депозити. При преминаване към еврото, левовите депозити няма да съществуват, което ще принуди банките да променят начина, по който калкулират плаващите лихви. В закона е записано, че тази промяна не трябва да води до влошаване на условията по кредита на клиентите към момента на приемане на новата валута.
Договорите за наем, телевизия, телефон и пр. остават непроменени и не е нужно да бъдат преподписани - сумата, която се дължи, ще бъде прекалкулирана в евро по зададения курс.
Сметките за битови нужди ще се плащат в евро - дори в момента някои енергоразпределителни дружества изпращат фактури на абонатите си, където упоменават дължимата сума както в лева, така и в евро.
