Какво е еврото и как е въвеждано досега в различните държави?

Темата за приемането на еврото в България става все по-актуална. Какво всъщност означава да приемеш общата европейска валута? Историята помни успехи, провали и важни уроци. В тази статия ще разгледаме как различни държави са преминали към еврото, с какви трудности са се сблъскали и какво можем да научим от техния опит.

Кратка история на еврото 

Еврото е официалната валута на държавите от Еврозоната, като към днешна дата единната валута е използвана в 20 държави от Европейския съюз (ЕС). Еврото бележи своето начало още през далечната 1999 г., когато е въведено първоначално като електронна валута, а три години по-късно през 2002 г. физическите еврови монети и банкноти влизат в обръщение в 12 от държавите в ЕС. Поетапно, след изпълнение на Маастрихтските критерии, още 8 държави приемат еврото, последната от които е Хърватия, която преминава към единната валута през 2023 г. 

Как точно държавите приемат еврото?

Често задаван въпрос във връзка с приемането на еврото е автоматично ли става това за държавите от ЕС. Краткият отговор е “не, еврото не се приема автоматично”. Всяка страна трябва да изпълни определени икономически и правни изисквания, преди да въведе еврото като официална валута и така да замени своята национална валута. 

Икономическите критерии са:

• Ценова стабилност (средногодишна инфлация) да не надвишава с повече от 1.5% средното ниво на трите най-добре представящи се държави от ЕС.

• Дългосрочният лихвен процент не трябва да е по-висок с повече от 2 процентни пункта от този в трите държави на Еврозоната с най-ниски лихви.

• Бюджетния дефицит не трябва да надхвърля 3% от БВП.

• Участие в ERM II* от поне две години без сериозни отклонения в обменния курс.

*ERM II (Exchange Rate Mechanism II) система, в която валутата на една държава се обвързва с еврото, за да се подготви страната за въвеждане на еврото като официална валута. България е в ERM II от 2020 г.

Правните критерии са: 

• Страната-кандидат трябва да хармонизира своето национално законодателство със законодателството на страните членки на Еврозоната.

• Централната банка на държавата-кандидат трябва да е независима и в същото време да спазва политиките на Европейската Централна Банка (ЕЦБ).

След изпълнението на гореспоменатите критерии, се изготвя т. нар. конвергентен доклад. Конвергентният доклад оценява напредъка на държавите извън еврозоната в изпълнението на критериите за еврото. Публикува се на всеки две години или при искане на държава членка. България поиска изготвяне на извънреден конвергентен доклад през февруари 2025г., веднага след като покри изискването за последния икономически критерии, а именно критерият за ценовата стабилност (средногодишна инфлация). 

Как е протекло въвеждането на еврото в други държави?

Когато говорим за приемане на еврото, първата асоциация за много хора е кризата в Гърция. Нормално е въпросът дали това би се случило и в България да вълнува обществото. В следващите точки ще разгледаме този казус по-обстойно и ще обърнем внимание и на прехода към еврото в други държави.

Преди това е важно да отбележим, че обикновени държавите от еврозоната се разделят най-общо на три групи, базирайки се чисто хронологично на това кога са адаптирали единната валута.

• Първата група държави са тези, приели еврото още в самото му зараждане. Това са първите 11 държави, които са започнали да използват еврото като своя национална валута преди повече от 20 години. Това са: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Гърция.  

• Втората вълна от държави приели еврото бележи началото си след разширяването на ЕС през 2004 г. Това са държавите: Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия и Литва. 

• Към третата група държави, спада (за сега) само Хърватия, която прие еврото през 2023 г. 

Кризата в Гърция - еврото ли е причината?

Гърция въвежда еврото като единна национална валута още през 2001 г. Грешно е схващането обаче, че кризата в Гърция започва, заради въвеждането на еврото. Южната ни съседка е имала сериозни икономически проблеми далеч преди да се присъедини към Еврозоната. Още преди приемането на единната валута Гърция страда от нарастващи нива на инфлация, високи фискални и търговски дефицити и отгоре на всичко бележи ниски темпове на растеж и периодични кризи на обменните курсове. 

Правителството на Гърция се надява, че приемането на еврото ще реши отдавна наболелите икономически и финансови проблеми. За да осигури членство в еврозоната, гръцкото правителство манипулира и фалшифицира данните си за държавен дефицит и по-късно през 2004 г. открито заявява, че е занижило изкуствено показателите на държавата с цел да изпълни критериите за членство. Повече по темата може да прочетете тук: 

Преди влизането в еврозоната през 2001 г. Гърция е една от страните с най-висок дял на сивата икономика в ЕС, а малкият и среден бизнес в страната масово избягва плащането на данъци. Увеличаващите се харчове в публичния сектор, без да има стабилни приходи, изиграват лоша шега на Гърция. Членството в еврозоната позволява на страната да тегли евтини заеми и така да финансира операциите си, докато в същото време държавата няма достатъчно данъчни приходи.

Един такъв пример са Олимпийските игри в Атина през 2004 г., които привличат виден интерес, но водят със себе си големи публични разходи, за които Гърция харчи над 4 млрд. евро, с които всъщност не разполага. Дългът на страната в олимпийската година става над 100% от БВП, с което влиза в най-големия финансова преразход в историята си. 

За беда през 2008 г. настъпва и глобалната финансова криза и Гърция не остава подмината от нея. За разлика от много други страни обаче, Гърция е ударена много тежко. Бюджетният дефицит достига около 15% при допустими 3%, в следствие на което инвеститорите губят доверие и започват да се въздържат от закупуване на гръцки облигации. 

Между 2010 г. и 2015 г. Гърция получава от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) три спасителни пакета на обща стойност около 300 млрд. евро. През това време цари нестабилна финансова обстановка в страната, протести, стачки и висока безработица. През 2015 г. се разглежда и възможност Гърция да излезе от еврозоната поради неспособността ѝ да изплаща дълговете си. 

Въпреки възможен Grexit (Greece + Exit - излизане от Еврозоната; спиране използването на еврото като национална валута) Гърция остава в еврозоната и през 2018 г. официално спира да получава финансова помощ от ЕЦБ И МВФ. Въпреки това обаче, кризата оставя трайни последствия и до днес дългът на Гърция е около 140% от БВП и е един от най-високите в света. 

Сценарият на Гърция ясно показа какво се случва, когато правителството на една държава не работи ефективно, манипулира данни и не се придържа към изискванията за влизане в Еврозоната. 

Словакия и еврото - позитивният пример и какво можем да научим?

За разлика от Гърция, Словакия изминава съвсем различен път при приемането на еврото. Словакия е от втората вълна държави, които приемат еврото за своя национална валута през 2009 г., само 5 години, след като се е присъединила към ЕС. 

В историята си Словакия преминава през сериозна икономическа трансформация. До 1989 г. страната е част от Чехословашката федерация - държава с планово стопанство (т.е. основните ресурси и предприятия са държавна собственост, подобно на много социалистически държави). През 1993 г. Словакия се отделя и става независима държава с пазарна икономика (т.е. бизесите сами решават какво и колко да се прозвежда спрямо търсенето). Интересен паралел, който можем да направим е, че България преминава от планова към пазарна икономика след промените през 1989 г. 

Въпреки всичко обаче Словакия спазва много стриктна бюджетна политика. следи внимателно за изпълнение на Маастрихтските критерии и приема еврото в разгара на Глобалната финансова криза през 2009 г. 

След приемането на единната валута Словакия успява не само да задържи икономически си ръст, но и да привлече не малко чуждестранни инвестиции. Членството в еврозоната дава на Словакия финансова стабилност, с помощта на която се подобрява и конкурентоспособността ѝ. С добре развиващата се икономика, страната привлича водещи автомобилни концерни, които разширяват дейността си и облагодетелстват бизнес средата в Словакия.

Словакия дава нагледен урок, че предварителна стриктната подготовка, доброто планиране преди приемането на еврото и последователността при изпълнението на целите предотвратяват провала, а държавата може да интегрира валутата успешно и с това значително да повиши икономическия си растеж. 

Хърватия - последната страна, приела еврото

Последната държава, приела еврото през 2023 г., е Хърватия. В последните години с траната упражни добра финансова дисциплина и намали дълга си, като съумя да овладее инфлацията и успешно да покрие Маастрихтските критерии. След приемането на еврото в Хърватия имаше масови спекулации, че еврото е допринесло за повишаване на цените на стоките и услугите. Въпреки това, в дългосрочен аспект, тези твърдения се оказаха безпочвени.

За сметка на всички скептици обаче, еврото допринася за по-ниски лихви по кредитите и по-лесни международни разплащания. Времевото съвпадение на приемането на еврото и влизането на Хърватия в Шенген пък значително улесни търговията и туризма, които от играят важна роля за по-високия икономически ръстеж на страната. 

Както може да се види от графиката по-долу, инфлацията в Хърватия бележи своя връх още през 2022 г., преди държавата да се присъедини към еврозоната. Поетапно обаче инфлацията намалява и към 2024 г. тя се е стопила едва до 3.96%.

Урокът, който Хърватия оставя е, че добрата подготовка е много важна, макар в краткосрочен план страната да се сблъска с трудността на инфлацията. 

Източник: Statista, 2025

Разгледаните примери до тук, ясно показват, че всяка държава извървява различен път преди и след приемането на еврото. Държави като Гърция, Словакия и Хърватия са имали трудности след влизането е еврозоната (а някои и преди това). Дали причините за тези сътресения са пряко свързани със самото евро е отделен въпрос. 

Държавите, които са решили да приемат единната валута, обикновено правят тази стъпка с цел да подобрят финансовата си стабилност в дългосрочен план, да подобрят търговията, да стабилизират финансовите пазари, да премахнат нуждата от постоянен валутен обмен между страните и да направят държавата по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. 

Изгодно ли е еврото за България или не остава въпрос за дискусия, но едно е сигурно - стабилното правителство и решенията на управляващите преди и след влизане в еврозоната са ключови за правилното интегриране на новата валута и предотвратяването на негативните последици върху икономиката на страната.